Калоферска къща за скъпи гости

За Калофер

Името му не се среща в античната или средновековната история на нашите земи. На това място някога е имало гъсти, непроходими и необитаеми гори. Западно, в долината на Бяла река, е бил старият Звъниград, от който не е останала и следа. За оказана съпротива турците заличили града, но гордите му и упорити защитници останали непокорени. Дружина от 40 юнаци, начело с Калифер войвода, дълго бродила из района, защитавайки събратята си и всявайки ужас сред османлиите. Турците били безсилни да се справят и затова султанът разрешил на войводата да се засели с момчетата си в гората, като им дал привилегии на дервенджийско село. Хайдутите откраднали моми от Сопот, който се славел с хубавиците си, и така възникнал Калофер.

Неслучайно историята на градеца през дългото чуждо владичество е пълна с имена на прочути харамии, хайдути и бунтовници, като се започне с Калифер войвода, дядо Млъчко, Чоно Чорбаджи, Добри войвода, Гълъб войвода и се завърши с гениалния поет и революционер Христо Ботев. На два пъти градът е опожаряван от кърджалиите - през 1799 и 1804 г., но бързо се възстановявал и замогвал. През първата половина на XIX век Калофер, както и всички наши подбалкански градове, достига своя разцвет. Пътешественици отбелязват, че в него е имало над 1000 гайтанджийски чаркове, много тепавици и бояджийници. Калоферските занаятчии и търговци търгували с Цариград, Виена, Одеса, Браила. Неслучайно са го наричали “Алтън Калофер” (Златен Калофер). През 1845 г. е построено ново голямо училище, а през 1871 г. и девическо училище. Били основани различни просветни дружества. Чеда на Калофер са редица видни книжовници и обществени дейци от епохата на Възраждането - Екзарх Йосиф I, Димитър Мутев, Елена Мутева (първата българска поетеса), Христо Тъпчилещов, Иван Шопов (фолклорист и пръв български библиограф) и други. Много калоферци взели участие в четите на Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Бачо Киро. Към края на османското владичество в околностите на Калофер бродели 15 хайдушки чети. Над 500 калоферци са участвали в хайдушки чети и дружини. През Освободителната война и Калофер имал участта на Карлово и Сопот - опожарен и плячкосан от башибозука. Почти нищо не останало от предосвобожденския Калофер.

Забележителности
На първо място, това е къща музей “Христо Ботев” (в центъра), която не е родната му къща - тя е изгоряла при разгрома на града. През 1942 г. е възстановена къщата, където е живял по-късно бащата на Христо Ботев - даскал Ботьо Петков. В двора е построена в битов стил нова музейна сграда. Има мраморен бюст на поета и скулптурна фигура на майка му. Също в центъра се намира реставрираната сграда на даскал Ботьовото училище. На долния му етаж е уредена художествена галерия с творби, посветени на Калофер и Христо Ботев, а вторият етаж е Музей на образованието. Пред сградата е запазен камъкът, от който младият Ботев произнася огненото си слово на 24 май 1867 г. против турската власт, след което е принуден да емигрира. До сградата е издигнат бюст-паметник на даскал Ботьо Петков. Наблизо е старата възрожденска църква “Св. Богородица”. В двора е била скромната църковна килия, дала подслон на даскал Ботьо при идването му за учител в градеца. В нея се е родил и Христо Ботев. Сега има само възпоменателна плоча. От централната част на града нагоре води монументално стълбище към мемориалния комплекс, в центъра на който се извисява гранитната фигура на Христо Ботев, геният на България, изрекъл пророческите слова: “Тоз който падне в бой за свобода, той не умира!” и сам потвърдил смисъла им.

В северозападния край се издига величествен паметник на Калифер войвода. В рамките на града интерес представляват още: каменните мостове над река Тунджа от епохата на Възраждането, някои от старите къщи, Девическият манастир от 1738 г., църквата “Св. Атанас”, розоварната, красивият парк, наречен Ботева поляна, и др.
На 6 км северно, по двата бряга на Тунджа, се намира летовище Паниците. Изходен пункт към Калоферска планина. Два пъти дневно, през лятото, има автобус от града. Също на 6 км, но северозападно, на десния бряг на Бяла река, се е сгушил Калоферският манастир (женски). Основан през 1640 г., неколкократно опожаряван, възобновен в 1819 г. с голяма манастирска черква. Днешната манастирска черква е от 1880 г., изградена върху основите на старата. Останалите постройки са по-нови.

Горното течение на Бяла река прорязва в гръдта на Балкана фантастичния каньон Южния Джендем, обявен за природен резерват. Влизането в него е възможно само с алпийски инвентар. Специално за туристите е изградена Еко пътека, даваща възможност на всички да се насладят на прелестите на непроходимия иначе каньон. Можете и да починете на специално построените биваци край реката. Край високопланинската хижа “Рай” се намира най-високият водопад в България - Райското пръскало (124 м), чиито води скачат по каменната гръд на Старопланинския първенец - връх Ботев (2376 м). До този истински рай се стига единствено пеша от летовище Паниците за около 4 ч. Освен за Централна Стара планина, Калофер е изходен пункт и за Сърнена Средна гора. От жп гарата, по маркиран туристически маршрут се стига за около 5 ч до хижа “Свежен”, над едноименното село, родно място на полковник Серафимов - герой от Балканската война. До селото може да се отиде и с автобус от Карлово. От хижа “Свежен” може да се продължи на изток по билото на Сърнена Средна гора към хижите “Братан” и “Каваклийка”. На разположение на туристите са високопланински водачи с професионална екипировка. Поречието на Тунджа и Бяла река предоставят чудесни възможности за пикници през почивните дни.

В Калофер, добре запазени през годините, са типичните български занаяти и традиции. Посещаването в ателиетата за плетене на прочулата се и зад граница калоферска дантела и тъкане на традиционните селски черги и китеници са част от атракциите в района. Изработката на сувенири, медни атрибути, бурета и каци за вино, красиво гравирани ножове, както и типичните български гозби на домакините ще оставят незабравими спомени за този край.

Пребиваването ви по време на Коледа и Нова година, на Богоявление и Заговезни с традиционните кукерски представления както и на Велик ден, 2 юни - денят на Ботев и много други ще ви потопят в различни характерни празнувания на града. Повечето местни жители се занимават с отглеждането на маслодайната роза, прославила България с производството на световно известното розово масло. В началото на месец юни, на туристите се прадлага участие в розобер, посрещаване на празника на розата, както и разходка в розоварна, дегустация на розово сладко, сироп и даже ракия от рози. Тази традиция се е превърнала във вълнуващо преживяване, което се помни дълго от вески посетил Калофер. Всеки намира един непознат и различен свят!